Ивелина Никова Скъпи татко Ти беше строг, но справедлив и ме обичаше аз зная много. Ти беше добър, но мълчалив, научи ме като тебе да се боря. Заръчваше ми да бъда добра, да не забравям бащиния дом. Когато ме застигне зла беда да откривам в него подслон. Съветваше ме да съм разумна, да не се отказвам лесно, да градя. И станах като теб ранобудна, отговорна, твърда, силна, горда. За всички грешки прощавай, скъпи татко, липсваш ми сега. Не бях близо до теб извинявай, не бях най-добрата дъщеря. В съ